Нуждаете се от помощ?

Целта на голям брой престъпни действия е генериране на печалба за лицето или групата, което/която извършва действието. Борбата с парите е обработката на тези престъпни доходи, за да се прикрие техният незаконен произход. Този процес е от критично значение, за да се противодейства постоянно на дейностите по борба с парите.

Продажбата на незаконни оръжия, контрабандата и дейностите на организираната престъпност, включително например трафика на наркотици и проституция, могат да генерират огромни суми пари. Присвояването, вътрешните сделки, подкупът и измамите с компютри също могат да донесат големи печалби и да създадат стимул за „легитимиране“ на незаконно придобитите средства чрез изпиране на пари.

Когато престъпна дейност генерира значителни печалби, лицето или групата, участващи в нея, трябва да намерят начин да контролират средствата, без да привличат внимание към основната дейност или хората, участващи в нея. Престъпниците правят това, като маскират източниците, променят формата или преместват средствата на място, където е по-малко вероятно да привлекат внимание.

Работната група за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) е създадена от срещата на върха на G7 в Париж през 1989 г. с цел разработване на координиран международен отговор на нарастващата загриженост относно изпирането на пари. Те скоро разработиха 40 препоръки, които определят мерките, които националните правителства трябва да предприемат за прилагане на ефективни програми срещу изпирането на пари.

Терминът „борба с паричното пране“ се отнася конкретно за всички правила и законодателни актове, които задължават финансовите институции да наблюдават активно своите клиенти, за да предотвратят паричното пране и корупцията.

Процедурите и правилата за борба с изпирането на пари се координират от национални органи (напр. NCA в Обединеното кралство) и международни организации (напр. FATF или Офисът на ООН за наркотици и престъпност). Те всички работят постоянно по предизвикателни дейности за противодействие на изпирането на пари.

Регулацията на AML е базирана на 5-та директива за противодействие на паричното пране: на 19 юни 2018 г. 5-та директива за противодействие на паричното пране (Директива (ЕС) 2018/843), която изменя 4-та директива за противодействие на паричното пране, е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз. Държавите-членки трябваше да транспонират тази Директива до 10 януари 2020 г.

С тези изменения бяха въведени съществени подобрения, за да подготвят по-добре Съюза да предотврати използването на финансовата система за парично пране и финансиране на терористични дейности.

Тези промени бяха въведени, за да:

• Увеличаване на прозрачността чрез създаване на обществено достъпни регистри за дружества, доверителни фондове и други правни договорености;
• Усилване на правомощията на финансовите разузнавателни служби на ЕС и осигуряване на достъп до обширна информация за изпълнение на техните задачи;
• Ограничаване на анонимността, свързана с виртуалните валути и доставчиците на портфейли, но също така и за предплатените карти;
• Разширяване на критериите за оценка на трети страни с висок риск и подобряване на гаранциите за финансови трансакции към и от такива страни;
• Създаване на регистри или системи за извличане на данни за банкови сметки във всички държави-членки;
• Подобряване на сътрудничеството и насърчаване на информационния обмен между надзорните органи за противодействие на паричното пране помежду им и между тях и надзорните органи и Европейската централна банка.