Какво представлява изпирането на пари?
Какво представлява изпирането на пари?
Много престъпни деяния имат за цел да генерират печалба за извършителя или групата от извършители. Изпирането на пари представлява трансформиране на постъпления от престъпна дейност така, че незаконният им произход да не си личи. Този процес е изключително важен, тъй като позволява на престъпника да извлича облага от тези средства, без да излага източника им на опасност пред закона.
Незаконната търговия с оръжия, контрабандата и дейността на организираната престъпност, включително престъпления като наркотрафика и кръговете за проституиране, могат да генерират огромни печалби. Незаконното присвояване на средства, търговията с вътрешна информация и компютърните измами също могат да бъдат изключително доходоносни. Това подтиква извършителя да „узакони“ незаконно спечелените средства посредством изпиране на пари.
Когато от дадена престъпна дейност има голяма печалба, извършителят или групата от извършители трябва да намери начин да управлява средствата си, без да привлича внимание към престъпната дейност или участващите в нея. За да постигнат това, престъпниците замаскират източниците на средствата, трансформират ги в друг вид средства или прехвърлят средствата на място, където е по-малко вероятно да привлекат нечие внимание.
В отговор на нарастващите притеснения, свързани с дейността по изпиране на пари, през 1989 г. срещата на Г7 в Париж основава Работната група за финансово действие (FATF) с цел разработване на координирана реакция на международно ниво. Една от първите задачи, с които FATF се заема, е да изготви 40 на брой препоръки, описващи мерките, които правителствата на различни държави да предприемат, за да развият ефективни програми за борба с изпирането на пари.
Какво представляват МИП?
Терминът „мерки срещу изпирането на пари“ (МИП) се отнася конкретно до всички политики и законодателни актове, които принуждават финансовите институции активно да следят клиентите си, за да предотвратяват дейности, свързани с изпиране на пари и корупция.
Процедурите и политиките за МИП се координират от националните органи (в Обединеното кралство например това е Националната агенция за борба с престъпността) и международните организации (например FATF или Службата на ООН по наркотиците и престъпността). Всички те непрестанно работят по сложни дейности за предотвратяване на изпирането на пари.
Регламент за МИП въз основа на Петата директива относно борбата с изпирането на пари:
На 19 юни 2018 г. в официалния вестник на Европейския съюз е обнародвана Петата директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843), която изменя Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари. Държавите членки на ЕС получават срок до 10 януари 2020 г. да транспонират тази директива в местното си законодателство.
Тези изменения въвеждат значителни подобрения, които осигуряват на ЕС механизъм да възпрепятства използването на финансовата система с цел изпиране на пари и финансиране на терористична дейност.
Тези изменения се въвеждат със следната цел:
Подобряване на прозрачността чрез установяване на общодостъпни регистри на компании, тръстове и други правни образувания;
Подобряване на правомощията на звената за финансово разузнаване на ЕС и осигуряване на достъп на тези звена до големите обеми от информация, които са необходими за извършване на поверената им дейност;
Ограничаване на анонимността, свързана с виртуалната валута и доставчиците на онлайн портфейли, както и за предплатените карти;
Разширяване на критериите за оценка на високорискови трети държави и подобряване на защитните мерки за финансовите трансакции, произлизащи от и насочени към тези държави;
Установяване на централизирани регистри или системи за извличане на данни за банковите сметки във всички държави членки;
Подобряване на съдействието и обмена на информация между надзорните органи за борба с изпирането на пари, както и между тези органи, пруденциалните надзорни органи и Европейската централна банка.