Нуждаете се от помощ?

Компаниите за придобиване със специална цел (SPAC), известни също така като „бели чекове“ или „виртуални“ компании, нямат търговски операции. Те са създадени единствено с цел да съберат капитал за придобиването на друга компания или да се регистрират на фондовите борси, като целят да привлекат потенциални инвеститори за бъдещи начинания.

Активната компания може да се слее с SPAC или да бъде придобита от него и самата да стане публично търгувано дружество, вместо да изпълнява собствено традиционно първоначално публично предлагане (IPO).

Традиционните IPO могат да отнемат година или повече, докато използването на SPAC често е по-бързо. SPAC се създават специално за приключване на сливане или за обмяна на дялове, придобиване на активи, покупка на дялове, реорганизация или подобна бизнес комбинация с една или повече компании.

След създаването си, SPAC обикновено има 24 месеца, за да завърши целия процес на придобиване.

Стъпките са много, но основните включват:

• търсене на целева компания за придобиване
• преговаряне на споразумение за поемане
• провеждане на срещи с инвеститори и търсене на одобрение от акционерите
• изпълнение на сливането
• ако не е завършено сливане в рамките на определения срок, SPAC се ликвидира и средствата се връщат на публичните акционери

Този последен етап на създаване на нотираното наследствено дружество се нарича трансакция „де-SPAC“.

След като SPAC завърши сливането с целева компания, досегашната частна компания ще стане публично търгувана. Борсовият тикер на SPAC се променя, за да отразява името на придобитото дружество, и с това то ще започне да се търгува на избраната борса.

SPAC е инвестиция с висок риск. SPAC са се радвали на голяма популярност сред инвеститорите по целия свят. Въпреки това, тази инвестиция носи рискове поради няколко фактора (описани по-долу).

SPAC може да не успее да намери целева компания в съответния срок (обикновено 24 месеца) и да се наложи да върне средствата на инвеститорите си, като по този начин не генерира никаква възвръщаемост за периода, в който капиталът е бил инвестиран.

Увеличаването на конкуренцията от страна на SPAC може да ги накара да насочат вниманието си към компании в ранен етап, което увеличава инвестиционния риск, особено в сектори като нововъзникващите технологии. Тези фирми често имат ограничена финансова история, променящи се контроли и се основават на прогнози. Те трябва да отговорят на изискванията за публични компании след сливането.

Спонсорите и директорите на SPAC могат да имат лични интереси, които се конкурират с интересите на публичните акционери.

Инвеститорите трябва да гласуват солидна доза доверие, че ръководният екип на SPAC ще намери най-подходящата целева компания за сливане, тъй като някои страни може да бъдат финансово стимулирани, за да гарантират, че SPAC ще осъществи сливане в ограничения срок, който има на разположение.

В отличие от IPO, в процеса на сливане на SPAC няма застрахователно дружество, затова всеобхватното дълбоко проучване, което обикновено се свързва с публичното предлагане на дружеството, може да не бъде извършено.

Спонсорите на SPAC имат строго определен срок за финализиране на сделка, който може да окаже влияние върху ефективността, с която проучват компаниите за придобиване, особено когато няма гаранции, че спонсорът или ръководният екип ще продължи участието си в целевата компания след осъществяване на сливането.

Поради този времеви ограничения, създателите на SPAC може да се съсредоточат върху способността си да приключат трансакция, вместо върху подходящостта на целевата компания за публично предлагане.